Борислава разказва за южна Италия
С деца в Южна Италия, наръчник за родители.
Преди няколко дни се върнахме от почивка в Италия – Неапол, Помпей, Соренто, Салерно, Амалфи. Пътувахме с две деца, предпуберитет на 11 и пуберитет на 16. Ако някой ще пътува по този маршрут, по това време на годината, и с деца в съответната възраст, трябва да се въоръжи с огромно търпение, най-вече заради жегата и мрънкането.
Първият ден кацнахме в Неапол и се настанихме в апартамент в квартал Киайа, близо до пристанището. За седмица цената му беше 750 евро, мезонет, с огромна тераса. Ползвахме го две семейства с две деца. В Неапол обикаляхме два дни, разгледахме го от-до.
Неапол, който не може да бъде видян, а трябва да бъде усетен, вдишан, изяден, живян. С шумните мотори, които ме е страх, да не ни отнесат по тесните улици, прането, което мирише страхотно и виси от всякакви места, под прозорците, на които няма пердета и всякаква интимност липсва, е прострян целият неаполитански свят. Вървиш и през единия прозорец виждаш стара неаполитанка, да си маже спокойно краката с крем, зад съседната врата някой вари сос и мирише божествено, от отворен прозорец наднича млада жена и крещи безобразно бързо по децата на улицата. А там са всички – и бабите, които правят собственоръчно паста (пробвахме я, уникална е) и мъжете, седнали на малки столчета, които не знаят дори колко е часа, защото тук времето не е от особено значение. Смесват се всякакви аромати – сутрин на кафе, кроасан и прясно изпечен хляб, на обед на запържен чесън в зехтин и на скъпи парфюми, когато минаваме покрай траториите, където са насядали неаполитанците да хапнат, а вечер след зверската жега, въздухът трудно си намира път към дробовете. Неаполитанците не могат да бъдат описани, те трябва да бъдат видяни. Крещят, карат като луди, не спират на пешеходни пътеки, изобщо смятам, че правилата са създадени, за да не ги спазват. Жените не са красиви, те са много красиви, загоряли, с изрязани потници, ботуши посред лято и страшно освободени. Неаполитанците са красавци, и те загорели, небрежно елегантни, не знам как успяват на тези температури да си сложат риза, сако и съвсем спокойно да пият бира по терасите на ресторантите…. И класата, класата тук в тези катакомби на стария Неапол, които са още от 14-15 век, е невероятна.
Отидохме и на плаж. Плажът е много малък, но пък няма много хора и е като лек залив – няма никакви вълни, спокойно се плува. Цена на чадър 5 евро за цял ден. Наоколо има заведения за бързо хранене, пици, и както казваха децата любимата им паста – “гньочи с моцарелллла”. Цени между 5-11 евро.
В Неапол посетихме аквариума, де що замъци имаше, единият едвам го стигнахме, след като ни се наложи в жегата да изкачим над 3000 стръмни стъпала и да преминем по кози пътеки, но си заслужаваше.
Амалфи и Соренто са разкошни, ходихме там на плаж, въпреки, че морето е дълбоко, а плажа е главно с камъни. На крайбрежните заведения е по-евтино от Созопол. Порция спагети с морски дарове е 11 евро. В Созопол порция цаца е 15 лева.











Соренто.
Лимони, лимончело, люти чушки, аперол шприц, солено море и много слънце. Истинско приключение се оказа пътуването в Южна Италия. Тук 30 километра се минават с часове, наемането на рент а кар е само за безумци. Неапол е единственото място в света в което съм чувала, че не правят застраховки при наемане на кола, защото шансът да стане инцидент е огромен. По тесните планински пътища движението често е еднопосочно, разминаването на косъм, нервите опънати, а гледките божествени.
Ние решихме да пътуваме с влак. Обещавам, че повече никога през живота си няма да кажа лоша дума за БДЖ. Качихме се на някакъв разбит и раздънкан влак, който не бях съвсем убедена, че ще ни закара до Соренто. Вътре – ад! Жега, каквато не помня да съм преживявала и в Южна Испания. Не се диша, вода тече от всички, влакът друса пред разпадане и връх на всичко, на една от 36-те спирки преди Соренто, се качи един мариячи де компания. И на този зор, дето преживявахме трябваше да слушаме стари латино хитове изпълнени на акордеон, докато слязохме. Монката, горкия, съсипан от толкова много разходки последните дни, проспа целия този хаос…
Гледките, които се откриха по пътя ни си заслужиха всяка капка пролята пот. От неаполската лудница попаднахме в рая. Насладихме се на лимоновите дръвчета, малките улички с шарени магазини и пастата с морски дарове.
Най-хубавото място, което посетихме е древния римски град Помпей. За него мога да напиша книга. Разгледахме го напълно безплатно в първата неделя на юли. Всяка 1 неделя на месеца туристическите обекти са безплатни. Помпей – люлката на Римската империя, покори сърцето ми. Там с малко въображение човек може да усети около себе си да се разхождат духовете на хората живяли преди 2000 години. Стаите със стенописите са им почти непокътнати, видяхме останките на хора, затрупани от тонове лава, купички с орехи, прясно опечения им хляб, който не е дочакал закуската, накити, съдове, статуи…
Много е горещо в Помпей, няма сянка, а трябват почти 4 часа за обиколката му. Носехме шишета с вода, мазахме се с крем срещу изгаряне и бяхме с шапки,защото слънцето е много силно. Децата много се впечатлиха от Помпей, въпреки, че в началото смятаха всичко само за порутен камъняк. Когато откриха голите статуи и картинки със сексуални мотиви се юрнаха да правят снимки. Даже после във влака не гъкнаха, а през цялото време зумваха снимките.
Ако ходите в Помпей не се качвайте на раздрънкания влак за 3 евро. Не се издържа в тая жега. Малко по-скъп е влакът на алитрен, но е далеч по-комфортен.












Автор и фотограф
Борислава Априлова
Последни публикации
Няма повече публикации




