Магията на Лапландия - Виктория разказва

Магията на Лапландия – Виктория разказва

Лапландия се намира някъде там между мечтите и реалността. Усещането е като да си се озовал в тези стъклени топки, които с поклащане разпръскват снежинки. Как стигнахме до идеята “Лапландия”е мистерия за мен. Мечта не ни е била, нито някакво голямо желание. Напротив, когато уточнихме, че имаме бюджет за пътуване си представях нещо топло, може би екзотично. Мислите ми вървяха в посока мечтаната от баща ми Португалия за 60-тия му юбилей. И понеже той няма да го сбъдне, си мислех да направим едно пътуване в негова памет до Мадейра около рождения му ден. И до там с идеята.

Декември месец по традиция правя коледен календар за децата, като всеки ден отварят кутийка с нещо различно. Тази година бях решила да са градове в различни точки на света и съответно да пускам клипове как хората там посрещат коледните празници. Един от дните се падна Рованиеми. Цялото семейство изгледахме видеото и веднага започнаха едни възклицания – “Искам там!”, ” Хайде да отидем”, “Мамо, може ли, може ли?”. Разбира се, отговорих, някой ден, някога си, но ще мине време. Но мисълта за Лапландия ми се зарови в съзнанието. Замислих се, че за разлика от много други дестинации, никога не съм проверявала ориентировъчни цени на билети, подходящ период за пътуване и цени за престой. Когато децата заспаха прехвърлих няколко сайта и изведнъж идеята за Лапландия вече не звучеше толкова утопично.

Изговорихме го един -два пъти и така до коледната сутрин, когато под елхата ме чакаше бележка: “Добре де, буквай го!”. Цялото пътуване организирах от 25 декември до 7 март. Беше комбинирано пътуване с други европейски градове, защото нямаше удобни и съответстващи на бюджета ни директни полети. Летяхме от Букурещ до Милано, след два дни от Милано до Хелзинки. От там (по план) трябваше да хванем влак до Рованиеми. Точно този полет имаше закъснение и изпуснахме влака. Тъй като това е изключение, няма да давам повече подробности. От Рованиеми трябваше да хванем рент а кар до Суому, където се намираше дървената къща, която бях резервирала. В крайна сметка взехме рент а кар от летището в Хелзинки и карахме право до къщата. Пътят без почивка е около 1000км / 11 часа. Ние спирахме за сън и тн. съответно ни отне 19 часа. За щастие нямахме нищо предвидено и резервирано за първия ден. Тук смятам, че е добър съвет точно поради тази причина да НЕ се резервират атракции предварително, освен ако няма някаква изгодна промоция. Цените са еднакви и извън топ сезон има всичко на walk in принцип. Естествено цялото пътуване е подчинено на нашите приоритети, разбирания за екскурзия и лайфстайл. Тоест – най-доброто за мен, не задължително е най-доброто за други.

Пътувахме с деца на 6г. и 3г.

В Лапландия бяхме резервирали 6 нощувки. Избрах дървена кабина/хижа. На 17км. От най-близкото населено място, около нас имаше само още няколко подобни къщички. Нямаше магазини и други “удобства”, само гора. Искахме това, заради изолацията и шансът да видим безпроблемно северното сияние. Освен това искахме максимално да се потопим в автентично преживяване. Нощувките намерих през Букинг. Реших обаче да погледна и опциите директно от сайта на агенцията, която предлага къщичките . Цената на техния сайт беше с 400лв. по-ниска за същия период. Резервирах от там. Хижата имаше абсолютно всички удобства и не ми стигат думите да я препоръчам достатъчно.

Използвахме наета кола. Кемиярви (най-близкото ни градче) е на около 120км от Рованиеми, на 85 от Рука и на също толкова от Луосто. Това ни позволи да избираме най-изгодните атракциони и да сме мобилни. Да имаме кола на разположение винаги ни е било приоритет. Температурата беше около -9 градуса, нощем до към -18/20. Не се усещат като при нас и липсата на вятър, правеше дните съвсем приятни. Ние не сме активни в зимните спортове, а и там където живеем снегът не е често явление, съответно дрехи и екипировка взех от разни бюджетни магазини, супермаркети и китайски сайтове за онлайн пазаруване – всички бяха топли и сухи дори след 4-5 часа игра в снега. Със сигурност ги препоръчвам за стегнат бюджет.

Ден – Почивка от дългото пътуване и пазар в локалния Лидл. Имаше огнище и напълно оборудвана кухня – не бих казала, че сме си готвили, просто пекохме сьомга и наденички. А за децата и маршмелоу. Разгледахме околностите пеша. Вечерта имаше страхотно шоу на Аврора

Ден – Отидохме в Snowman world, леден парк с пързалки, шейни, кънки на лед и бар/ресторант. Те са от семейството на ледения хотел. Има скулптури от сняг. На нас мнооого ни хареса, беше идеално за нашите деца и техните очаквания. Не е голямо, но напълно достатъчно да изкараш половин ден и повече. Намира се в селото на дядо Коледа. След това се разходихме до пощата на дядо Коледа, където има възможност да си поръчаш писмо от дядо Коледа до избран адрес (това и онлайн може да се поръча), може да си купиш и изпратиш картички до приятели, които да бъдат доставени или с ежедневната поща, или в отделна кутия – преди Коледа. От там се отправихме към центъра на Рованиеми, където бях решила да се срещнем с дядо Коледа в неговия city office. Изобщо не съжалявам за избора си. Беше много приятно. Този офис се очакваше да е затворил до края на февруари, но точно преди да заминем получих известие, че са решили да удължат работното време до средата на април. Бяха чела доста отзиви в групите за пътуване в Лапландия, къде е по-добре да се срещнем с добрия старец – дали в топ къщата му в Santa Claus village или в градския офис. И тази новина ме зарадва много. Общите отзиви са, че в селото е доста по-претупана срещата, чака се на по-голяма опашка и като цяло това отнема много от магията. Бях категорична,че ще отидем в града, където напливът е много по-малък особено следобед или вечер. Много удобно за мен децата заспаха в колата на път от селото на дядо Коледа към града. Бях взела със себе си писмата им от миналата година. Оставих ги да спят в колата с баща си и аз изтичах до офиса. Срещата… Влязох и ме посрещна елф, който ми обясни, че ако искам да снимам с моя камера,първо трябва да си купя от снимките направени от тях. След това мога да направя колкото снимки или клипчета искам. Самата среща е безплатна, но удоволствието да имаш снимка с Дядо Коледа в градския офис струва €35. Не е задължителна. Веднага след това ме приветства и добрият старец. На 34 съм, знам къде и за какво отивам, обаче краката ми се разтрепериха, стомахът ми се разби на 100 пеперуди и си забравих английския. Финландския изобщо не си го бях взела. Нахилих се и блокирах. Всичко беше вълшебно, особено ако по принцип си си коледен човек, като мен. Милият човек ме заговори и малко по малко си прибрах ума. Дадох му писмата, бях приготвила и бележка с имената, възрастта и последните коледни желания на децата. Той я прибра в една голяма книга, разпита ме от къде сме, какъв език говорят децата, дали са получили желанията си на Коледа и подобни детайли. Разбрахме се, че ще се върна след малко с тях, когато ги събудя. Каза да предупредя елфът, че ще си купя снимка, но ще започна да снимам още от самото начало клипче, за да уловя съвсем началните им реакции. Страхотен човек! Той Е ДЯДО КОЛЕДА! Върнахме се след 10 минути. Нямаше никого и той директно посрещна децата поименно и започна да им обяснява колко се надявал да дойдат, защото един елф му бил казал, че са в неговия град. Срещата беше прекрасна. Много снимки и клипове, отдели ни 15-20мин. Докато не влезе следващото семейство и съответно ние си тръгнахме. Хиляди пъти препоръчвам среща там. Top tip: Когато туристите си тръгват оставят шейните, които са купили за децата си около входа на гарата, летището или в хотелските си стаи. Съответно минахме покрай гарата и взехме две шейни за нашия престой. (Когато си тръгвахме ги оставихме на същото място за някой друг.)

Ден – Уютно време в къщичката. Децата играха мнооого в снега, ние пихме вино и горещ шоколад на терасата, пуснахме си сауната, запалихме камината и като цяло се на наслаждавахме на спокойствието.

Ден – Заминахме за Ruka най-големият им ски курорт. Денят беше хладен, с постоянен снеговалеж, който си беше като виелица. Бях набелязала развлечения там. Децата караха моторни шейни, спускаха се по пързалки, промушваха се в тунели от сняг. Обядвахме в супер уютното кафе в парка и се отправихме към обиколка с впряг от хъскита. Имахме възможност да ги погалим и да им се порадваме. Животните изглеждаха много добре гледани. Избрах най-краткия маршрут и не съжалявам, просто времето беше малко неприятно и скоростта, която шейната разви ни заледи миглите. По-дълго малкият нямаше да понесе, щеше да им стане студено. Бях открила няколко ферми, където можем да храним еленчетата на дядо Коледа, но за късмет точно деня, в който бяхме в Рука, на около 8км. от парка имаше family event , който включваше и безплатна среща с елени. Съответно се отправихме нататък и децата много се забавляваха. Това продължи около 15-20 мин. и смятам, беше съвсем достатъчно за нашата възрастова група.

Ден Близо до къщичка ни имаше ски писта, на която въпросния ден имаше семейно състезание по спускане с шейни. Страхотен ден беше, времето и персоналът бяха супер усмихнати. Тъй като това не е туристическа дестинация, на самата писта имаше 7-8 човека, буквално. А в състезанието участвахме 4 семейства и беше много приятно. Следобедът се насочихме към Луосто, където моя мъж имаше приятел, с когото никога не се беше срещал на живо. Той и жена му са финладци и за нас срещата беше адски инатересна, защото всичко, което ни беше възникнало като въпроси по време на престоя ни – намери отговор. Той и семейството му държат малко заведение в гората, където праз деня приготвят кафе и храна за замръзналите скиори. Заведоха ни там и го отвориха специално за да можем да го разгледаме. То е типичната кота/типи. Тоест нещо като дървена палатка. Безумно уютно и топло местенце сгушено под огромните дървета и проблясъците на северното сияние. Влюбихме се в този район.

Ден Беше време да освободим къщичка и да се насочим към Рованиеми. Там щяхме да оставим колата и да хванем нощен влак -Santa Claus express, с който да стигнем до Хелзинки. Използвахме деня за разходка в Рованиеми, обядвахме в центъра, минахме да кажем довиждане на Дядо Коледа, избрахме си сувенири. Отидохме отново до пощата, за да изпратим още няколко картички. Обадихме се на близките ни и им пратихме линк към live camera, която е разположена на северния полярен кръг – съответно им когато го пресякохме (отново). Децата проиграха на площадките и на ледените пързалки. Вече наближаваше вечерта, сетих се за площадката на Angry birds. И това беше тотален хит. Въпреки, че аз очаквах, че няма какво толкова да правим там – децата направо избухнаха супер много. Наиграха се и се метнахме на влака уморени и доволни. Там вечеряхме във вагон-ресторанта и те заспаха миг след като легнаха. Влаковете се оценяват като едни най-добрите в света и аз нямам какво да добавя. Връщането беше от Хелзинки до Виена, след това полет до Букурещ. Там на летищният паркинг ни очакваше нашата кола и с нея се прибрахме до България. Снимките, които качвам са правени само с телефон, без завидни параметри на кемерата и още по-незавдини умения на задкамерното устройство. И все пак са ми прекрасен спомен