(Не)Кратък пътепис - Ламеция - Тропес - Пицо

(Не)Кратък пътепис – Ламеция – Тропес – Пицо

Съвсем наскоро разбрах за това чудно място в южна Италия и като разбрах, че все още не е комерсиализирано, не му мислих много и направо взех билети. Летяхме с нискотарифните компании, като съветвам да не бързате да си взимате двупосочен, а да проверите еднопосочните билети в двете посоки и при двете компании. В нашия случай, на отиване с Раян, билетът излезе по 18 евро на човек, а на връщане с Уиз – по 20 евро на човек. Естествено говорим за кратка почивка, при която се пътува само с ръчен багаж (раница). Полетът София – Ламеция Терме е около час и половина. В Ламеция пристигнахме към 21:30 часа тяхно време, като бях поръчала предварително местно такси, защото не бях сигурна, че по това време на денонощието ще намерим удобен превоз до хотела. Хотелчето, което резервирах (тук благодаря на една дама, която беше дала добри отзиви и насоки точно за пътуване до Ламеция) се казва СОГНИ Д’ОРО и се намира буквално на 50 м от жп-гарата в Ламеция и на 2-3 км от летището. Горещо препоръчвам за хора, които са решили да пътуват само с местния транспорт без да наемат рента-кар. Хотелчето е на възлово място и затова се спрях именно на него. Между другото много, много чисто, спретнато и страшно вежлив персонал. Резервирах и платих хотела седмица преди полета, а в уатсап през цялото време водихме кореспонденция с управителя, като точно той ни съдейства за таксито вечерта, когато пристигнахме. Таксито беше миниван, като шофьорът ми прати снимка отново в уатсап, за да знам кого да търся. 15 евро ни таксува, което като се разхвърли на няколко човека, считам за повече от прилична цена.

ВАЖНО! В този край на Италия действително повечето хора НЕ говорят никак добре английски или въобще не го говорят

Бяхме наясно с този факт и просто си ползвахме преводача на телефоните. Самите местни също бяха свикнали да ползват този метод на комуникация.

Инфо за хотела:

SOGNI D’ORO ***

3 нощувки с 3 закуски на човек, струваха точно 100 евро!!! Като се разхвърлят по дни, се получава по около 34 евро за нощувка със закуска на човек! Изводите оставям на вас

А всеки, обичащ да пътува със сигурност ще си ги направи. Няма да се впускам в излишни приказки, ще се постарая само най-важното, дано на някой да му бъде палезна тази информация.

ДЕН 1

ЛАМЕЦИЯ – ТРОПЕА

Закуската повече от чудесна! Без голям избор, но пък за сметка на това вкусни неща, разкошно кафе, много любезен персонал. Както вече казах, жп-гарата е на 50м от хотела и за да стигнем до Тропеа, хванахме влака по направление Ламециа Терме – Реджо Калабрия. Около 1 час е пътуването, Тропеа е 6-тата по ред спирка. Билетчето струва 4.70 евро, а за деца е 2.40 евро. Като слезете на гарата в Тропеа, директно продължавате по уличката надолу, която ще ви заведе право на центъра за около 10-15 минути. Градчето е много красиво, с типичните малки италиански улички. Задължително трябва да се видят “терасата” с невероятен изглед към Тиренско море, църквата Санта Мария дел Изола построена на върха на издигаща се в морето скала (3 евро е входа), да пробвате известния срадолед Тартюф, както и техния мармалад от червен лук. Огромен сладолед от 4 топки беше с цена 5 евро. За справка, 1 топка Рафи в Бургас е 2 евро!

РАЗКОШЕН е плажът в Тропеа!!! Дълго време ще го помня! Доста местни плажуваха, така че и ние с чиста съвест се възползвахме

Температурата на водата беше около 19°.

Нямаше как да не пробваме техните плодове – ягодите бяха невероятни. 2 евро беше тарелката. Без да си кривя душата, специално ягоди аз в България от години не съм попадала на наистина хубави. За обяд поръчахме различни видове паста (то щеше да е грехота ако не пробваме известната италианска паста

). Мисля, всички останаха повече от доволни. Лично аз заложих на спагети с миди и определено не съжалявам. Цените…… между 9 и 14 евро!

ДЕН 2

ЛАМЕЦИЯ – ПИЦО

Закуска в хотела. Отново хващаме влака по направление Ламеция – Реджо Калабрия. За Пицо се слиза още на първата спирка след Ламеция. Пътуването е около 10-15 минути, цената на билета е 2,70 евро, а за дете – 1,40 евро. Разстоянието от Ламеция Терме до Пицо е около 30 км.

Самият Пицо е град на няколко нива, който се намира на брега на Тиренско море. Населението е около 9000 души.

От жп-гарата на Пицо до центъра не е чак толкова път (около 2 км), но трябва да се върви по шосето. Така или иначе, на гарата чакат 1-2 таксита и съветвам да се възползвате от тях. Ако се вземе само такси до центъра, цената е около 10 евро. Но препоръчвам да си изберете триколка с местен водач, защото така ще видите целия град и ще ви остане доста време, било то за плаж, шопинг или обикаляне на централните улички. Ние се разбрахме за 40 евро, като това включваше бърза обиколка на града, като Едмондо (така се казваше нашият шофьор

) се стараеше и ни даваше много интересна информация. Първо ни заведе до известната скална църква-параклис Пиедигрота, като се разбрахме след около половин час да дойде да ни вземе и да продължим с обиколката. Църквата представлява скален параклис, издълбан още през 17ти век. Известна е със своите фолклорни скулптури, изваяни директно от камъка в пещерата. Разкошните статуи в комбинация с проникващата слънчева светлина създават невероятна мистична атмосфера. Страхотна изненада за децата, бяха малките рибки, които живееха в мини-басейнчетата образувани в скалите.

Входът за възрасти е 5 евро, за деца до 10 година – 3.50 евро. Но признавам си, на Бояна не й взеха нито цент, въпреки, че настоявах да й платя входа. Абе…..топли хора са Италианците, две мнения по въпроса няма

При желание, срещу заплащане, може да отидете на риболов, плуване и гмуркане с шнорхел точно до пещерите около църквата.

След църквата, Едмондо ни взе и продължихме обиколката на Пицо като ни обясни, че Пицо е известен с риболова и консервирането на риба тон. Показа ни и сграда, за която твърдеше, че е Музей на рибата тон

Възможно е, нищо не казвам. Но ако той ни е метнал, значи и аз ви мятам

Обиколката с нашия нов приятел Едмондо приключи точно до историческия център на Пицо. Буквално ни остави до Замъка на Мюрат. Пита за имената ни, платихме му 40 евро, той пък ни даде талон за отстъпка в една от известните джелатерии, от където пробвахме известния сладолед Тартюфо. Казахме си по едно италианско ЧАО и се отправихме към известния замък на Жоашен Мюра ( маршал на Франция и крал на Неапол), който е бил женен за сестрата на Наполеон. За съжаление той намира смъртта си (екзекутиран е чрез разстрел ) точно в този замък в Пицо. Та днес, можете да видите възстановка на килиите, в които Жоашен Мюра е прекарал последните си дни. Лично аз бях силно впечатлена и от факта, че през цялото време усещането ми беше, че сякаш съм се пренесла в роман на Дюма. (Най, най любимата ми книга е Граф Монте Кристо). В килиите имаше малки прозорчета с изглед към морето. А някои от килиите бяха толкова ниски и малки като площ, че за да влезеш, трябва задължително да си на четири крака. От върха на крепостта пък се открива прекрасна гледка към морето и към Пицо.

Цената за вход е 5 евро. За децата е безплатно.

За късен обяд нямаше как да не пробваме някое от множеството малки, симпатични ресторантчета и ако предния ден заложихме на италианската паста, то беше време да пробваме и италианските пици

Никой няма да изненадам, като кажа, че бяха наистина много вкусни, особено самото тесто, което беше супер тъничко и хрупкаво в краищата. Обикновената Маргарита беше на цена 5-6 евро, във всички ресторантчета. Най-скъпите пици бяха по 8-9-10 евро. Това е общо взето

Говорим за малко градче, но все пак с туристическа насоченост. Определено като отиде там човек, е наясно, че няма да е евтино. И въпреки това, цените по ресторантите са точно такива, каквито ги описвам. В някои от случаите дори по-евтини от България. Умишлено не обощавам и не правя кардинално заключение, че в чужбина е по-евтино от България, защото знам, че има хора, за които може би не е така.

По крайбрежието на Пицо има множество малки, симпатични плажчета, радост за окото и много подходящи за хора с деца. Към днешна дата, все още тези плажове са сравнително тихи и спокойни, обаче мнението на всички ни е, че в най-скоро време, (близките 1-2 години) тази част на Италия ще бъде налазена от купища туристи. Всъщност този процес вече е започнал и доказателство за това, беше ЧЕСТО срещаната българска реч на необичайни места

Както и това, че на връщане, самолетът беше пълен, като 90% от пътуващите бяхме българи. С две думи – страхотна дестинация, особено за хора които харесват спокойствието, но с изгледи в близкото бъдеще Калабрия да стане силноразвит туристически регион.

ДЕН 3

ЛАМЕЦИЯ

Макар, Ламеция да не е толкова атрактивна като останалите заобикалящи я градчета, нямаше как да не й отделим нужното време. На практика Ламеция е вратата към Южна Италия. Градът е създаден през 1968г. и обединява 3 исторически общини:

1. Никастро – това е стария град Ламеция. Той е и най-голямата и красива част от Ламеция. Разкошни калдаръмени улички и запазени исторически сгради. Нощният живот в тази част на Ламеция въобще не е за подценяване

2. Самбиазе – този квартал е известен с термалните си извори и богато земеделие. През лятото има чудесен спа хотел, а целогодишно местните се възползват от лечебните серни извори, с температура на водата около 39-40°. Водата е топла, благодарение на един от най-активните вулкани към днешна дата – вулкана Стромболи, който изригва постоянно на кратки интервали през последните 2000 години, като изхвърля лава в морето. Вулканът се намира на остров Стромболи, като местните предлагат различни екскурзии, при които тези изригвания могат да се наблюдават и вечерно време. До вулкана нямахме физическото време да стигнем, но пък се потопихме в лечебните термални извори (и да, ужасно много се усещаше миризмата на сяра, но в един момент просто свикваш

). Посещението и ползването на термалните извори е напълно безплатно!!! Направи ни впечатление, че постоянно идваха местни, които слизаха от колите си направо по халати

. Поседяваха половин-един час и си тръгваха. Предполагам, че действително водата има лечебни свойства и това е причината за редовното посещение на изворите.

3. Санта Еуфемия – това е най-новата част от Ламеция и включва крайбрежната зона, главното летище Ламеция и жп-гарата. В петък се оказа, че в тази част на града има пазар (като нашите пазари), от където човек може да си закупи всякакви плодове и зеленчуци, от техните колбаси и традиционни сирена, дори дрехи се продаваха.

3-те квартала на Ламеция са доста отдалечени един от друг (приблизително 10 км) и при всички положения е нужен превоз. Ние в случая се възползвахме отново от таксиметровите услуги на нашия нов приятел Джовани, защото времето ни беше кът и не можехме да си позволим да чакаме влаковете. Услугите на Джовани ползвахме общо 3 пъти, като човекът беше наистина благодарен и ни правеше отстъпки.