ПОРТУГАЛИЯ - 4800км с кемперван и бебе - част 3

ПОРТУГАЛИЯ – 4800км с кемперван и бебе – част 3

Част

от ПОРТУГАЛИЯ – 4800км С КЕМПЕРВАН

И БЕБЕ

– Концерт нa края на Европа

И така. Най-накрая потеглихме с кемпервана на нашите приятели – чисто нов VW Crafter, конвертиран по техен дизайн и оборудван с пералня, фурна, кошара, трансформираща се в сепаре, Star Link, система за пречистване на вода и всякакви други мега гига екстри, много удобни за пътуване с бебе. Все пак си имаме

принцеса на борда и каляската ни трябва да е подобаваща.

Изпратихме нашите приятели на кораба за Аржентина. Там ги очакваше нов живот с бебето им. А нашата задача сега беше да хайманосваме и да върнем кемпера към България, за да си намери нови авантюристични собственици, които не възнамеряват да емигрират на другия край на света.

С това страхотно возило планирахме да обиколим цялото португалско крайбрежие на юг от Лисабон – една наша дългогодишна мечта.

Останахме няколко дни на къмпинг в Лисабон, за да се поразходим и подредим багажа в новата къщурка за следващите 3 седмици. Вече имаме опит с багажите покрай нашия кемпер, който в момента си мръзнеше в София и чакаше своите наематели, докато нас ни нямаше.

Насочихме се на запад – към най-крайната точка на Европа – Cabo da Roca. Казват, че там се вижда най-красивият залез на континента. Пристигнахме малко преди слънцето да залезе.

Още от паркинга се чуваше жива музика. Я, концерт! Намирахме се на една скала. Брегът под нас беше невероятно красив – с насечени скали, а пред нас се простираше необятният Атлантически океан. Започнаха да се стичат тълпи туристи с танцова стъпка и коктейл в чаша от издълбан ананас, докато слънцето се снижаваше към хоризонта. Украински музиканти свиреха поп-рок музика, а певицата направо омагьосваше с гласа си. Треперех от вълнение и се чувствах все едно съм на July Morning. Емоцията беше неописуема и достигна кулминацията си с настъпването на самия залез. Трудно ми е да го опиша с думи и не, не е пресилено, ако кажа, че наистина това е най-красивият залез, който съм виждала. Небето менеше цветовете си постоянно и с всяка минута ставаше все по-красиво. Този залез, тази емоция, това място ще го помня завинаги. И ако някога сте наоколо и се чудите дали да отидете до Cabo da Roca, мисля, че отговорът е ясен. ДА!

Следващата ни спирка беше градчето Синтра и прословутият приказен замък Пеня. Паркирахме на специален паркинг за кемпери в града и с Bolt отидохме до входа на замъка. Оказа се, че е със слотове, та съветът ми е да си вземете билети предварително, за да не се налага да чакате. Изкачихме стръмния баир, упражнявайки любимия ни спорт – бутане на бебешка количка. Имаше и автобусче, но нали сме си спортисти, нас баирите не ни плашат.

С изплезени езици стигнахме до замъка и… оле-мале. Ама той е направо като картичка. И едно безоблачно синьо небе като блесна над него. С всяка крачка, с която наближавахме входа, ставаше все по-интересен – с елементи, напомнящи на Алхамбра и Нойшванщайн.

Оставихме детската количка на входа (има специално място за целта) и продължихме с малката ни принцеса в слинг по многобройните стълби из замъка. Той не е много голям, но е невероятно красив и определено си струва да се посети.

По тъмно се разходихме и из самото градче Синтра, което определено ни изненада. Малко, кокетно, с тесни калдъръмени улички, красиви сгради и аромат на Queijadas Finas de Sintra във въздуха (традиционен десерт със сирене и канела).

Синтра е в списъка на ЮНЕСКО, тъй като местността около него е осеяна с десетки замъци и кралски вили. В тъмното всички те осветяваха хълмовете над града. Та Пеня беше само една от всичките чудесии наоколо, но определено смятан за перлата на Синтра и на цяла Португалия.

Спирам дотук, че разказът пак стана дълъг. Очаквайте част 4, в която ще ви отведа в една по-различна и не толкова туристическа Португалия – дива, провинциална, но все така красива.